Разработването и приемането на Национална стратегия за развитието на българската култура е крайно належащо за планирането и управлението във всички области на културата. Този практически документ, който ще очертае проблемите в сферата и ще съдържа възможни решения, продължава да не е в дневния ред на политическите фигури.
След 1990 година общо 26 министри са заемали поста на министър на културата, но въпреки това, повече от 30 години по-късно, България все-още няма приета Национална стратегия за култура. Бездействието от страна на българските власти стана причина и за откриването на наказателна процедура срещу България от страна на Европейската комисия, поради това че директивите за авторските права и за радио- и телевизионните програми все още не са транспонирани в българското законодателство.
Творческите индустрии по добавена стойност са едни от най-устойчивите при икономическа криза сектори. Гарантирането на развитието на културата и зачитането на правата на авторите на творческо съдържание на всички нива- държавните институции, неправителствените организации, културните средища и частните лица, би допринесло за мигновен подем и стабилност на средата, като ключов елемент на икономиката и просперитета на гражданското общество. Повишаването на разбирането, че културата е гаранция за формиране на ценностната система на бъдещите поколения ще отключи потенциала ѝ и ще върне страната ни на картата на развитите демократични общества.